Разнообразието на шрифтовете
Футура (Futura)
Вдъхновени от холандското движение Де Стейл (De Stijl) и рускияконструктивизъм, ШрифтътФутура (Futura) е отражение надевиза от 20-те години на миналия век: формата определя функцията. Тойе създаден от немския художник и педагог ПаулРенер (1878-1956). Ренер внедрил елементарните геометричниформи в шрифтовия дизайн и го конструирал , използвайки единствено пергел,триъгълник и линийка. Самото наименование на набора предполага, че това ешрифтът на бъдещето.
Футура и много други шрифтове в стилагротеск като Helvetica, Univers и др. били обожавани от всички в края на 20-теи 30-те година и се тълкували като изражение на съвременността и индустриалнатакултура.
Футура се използва и днес от графичнидизайнери заради суровата геомeтрия и простота на формите.
Гарамон (Garamond)
Наричат XVI-ти век златният век нафренската типография. Френските издатели и печатари от това време пускалинай-изискани книги, използвайки шрифтове от т. нар. стар стил. Клод Гарамон (Claude Garamond) бил гравьор,чиито шрифтове се появили в книгите издавани в Париж в 30-те години на XVI веки достигали най-високи равнища на художествено съвършенство.
Шрифтът Garamond - един от най-популярнитешрифтове на нашия век - може да се използва в целия спектър на съвременнияграфичен дизайн - от книги и акредитации до реклами и външно оформление.
Баскервил (Baskerville)
Когато в 1750 година в Бирмингам английскиятпечатар и типограф Джон Баскервил(John Baskerville, 1706-1775) отворил своя печатница, той започнал да търсиначини за постигане на съвършенство в типографията, подобрявайки шрифтовете,печатарските машини, мастилата и хартията. Шрифтове за Баскервил изсичалпостоянният му гравьор Джон Хенди(John Handy), работил при него поне 28 години.
През XVIII век се наблюдава постепеннаеволюция във формата на шрифта. В началото на века доминира отворената антикваот стария стил, като например шрифтовете на Уилям Каслон (William Caslon), а в края на столетието тябила заменена от антиквата в нов стил на ДжамбатистаБодони (Giambattista Bodoni) и Фирмен Дидо (Firmin Didot).
Баскервил се опитвал да усъвършенствашрифтовете на Каслон чрез увеличаване на контраста между дебелите и тънкителинии, правейки засечките по-остри и тънки, променяйки наклона на осите наовалите в кръглите знаци към по-вертикален
Макар шрифтовете на Баскервил да не билипопулярни в Англия, те били приети с възторг във Франция.
